Версия Пеликан

Версия Пеликан

Автор: Гришам Джон

Година преди президентските избори в САЩ две убийства разтърсват страната. В една и съща нощ загиват двама съдии от Върховния съд. Америка е потресена. В коридорите на властта настъпва смут. Как реагират ФБР, ЦРУ, Белия дом? Ще пощади ли пресата големите имена на деня? От кого се бои президентът? Дарби Шоу, блестяща студентка по право, мисли, че знае отговора на тези въпроси. А това може да й струва живота.

Просмотры
0
Рейтинг
7.0 - +
Язык
Русский
Версия
Полная

Описание

1 Трудно бе да се допусне, че този човек е способен да предизвика подобен хаос, но това, което ставаше под прозореца, се дължеше преди всичко на него. Какво по-хубаво! А той бе на деветдесет и една години, парализиран, в инвалидна количка. Непрекъснато го поддържаха с кислород. Вторият удар преди седем години едва не го довърши, но Ейбрахам Розенбърг все още дишаше и дори с тръбичка в носа думата му на правник тежеше повече, отколкото на осмината други. Беше единствената жива легенда във Върховния съд и самият факт, че още се държи, изглежда дразнеше повечето от събралите се долу. Инвалидната количка със съдията Розенбърг бе в кабинета му на първия етаж във Върховния съд. Опрял крака на ниския перваз, той се наведе напред — шумът отдолу се надигаше все по-мощен. Мразеше полицаите, но сега стегнатите им плътни редици действаха някак успокоително. Те стояха неподвижни пред петдесетхилядната тълпа, която беснееше и крещеше настървено. — Най-голямото сборище, което някога съм виждал — провикна се Розенбърг към прозореца. Бе почти глух. Старшият му помощник Джейсън Клайн стоеше зад него. Беше първият понеделник от октомври, началото на новата сесия, и по традиция на този ден се честваше приемането на Първата поправка към Конституцията. Грандиозно честване, няма що. Розенбърг беше във възторг. За него свободата на словото означаваше свобода да протестираш.

Комментарии:

Оставить комментарий

0 / 500