Вазов Иван Минчов - Синайска роза - читать онлайн полные тексты

Описание

I Под Синая мълчалива, из горещий камъняк, дълг керван върви, отива към далечен морски бряг. Бодро, яхнали ил пяши, аравийците вървът, жажда, жега, труд не плаши на пустинята синът. Само графът е в унинье, по лицето му тъга – други образи, картини пълнят му ума сега: скъпи спомени засмени от Балканската война, хълмове, гори зелени там под Стара планина, дето пролет чародейна сипе рози, миризми, дето Тунджа бистролейна в райските поля шуми; де като вълшебна сянка чуден лик му се вести – име сладостно „Невянка” графът тихичко шепти. Срещата му кратка беше с драголибната мома, но и днес го тя дружеше, жива грейше му в ума. Росна щерка на Балкана,