Марко Марчевски Остров Тамбукту Първа част Първа глава. Кръчмата "Китайски фенери". Мехмед-ага и мистър Смит I Аз случайно попаднах в "Китайски фенери". Мислех, че тясната уличка ще ме изведе на пристанището, а тя свърши пред самата врата на кръчмата. Влязох и си поръчах чаша шербет. Мургавият келнер, който се беше облегнал върху тезгяха, не се помръдна от мястото си. Когато повторих поръчката, той студено промърмори: "Няма шербет". Добре, тогава нека донесе лимонада. Но и лимонада нямаше. Само бира и уиски.
- Чаша вода! - казах и седнах до една маса. Бях много уморен и измъчен от горещината. Келнерът ме гледаше равнодушно. Той сигурно разбра, че съм безработен чужденец, а в Александрия има повече безработни, отколкото във всеки друг пристанищен град и както навсякъде, и тук не ги смятаха за хора. Тия несретници пристигаха от четирите краища на света - разочаровани романтици и обезверени мечтатели, отчаяни авантюристи и крадци, - скитаха из тесните улици на стария град или на тълпи ...
Комментарии: