Игра на часове

Игра на часове

Автор: Балдачи Дейвид

Серия:  Шон Кинг и Мишел Максуел [2]

Бившите агенти от тайните служби Шон Кинг и Мишел Максуел успешно навлизат в новата си кариера на частни детективи в малкия град Райтсбърг. Но задачата, пред която са изправени, надхвърля възможностите както на местната полиция, така и на ФБР. Поредица от жестоки убийства разтърсва щата Вирджиния, а върху китката на всяка от жертвите е поставен часовник, чиито стрелки сочат поредния номер на престъплението. Неизвестният извършител се подиграва със своите преследвачи, като имитира "почерка" на знаменити серийни убийци и праща писма до градския вестник. Кинг и Максуел, които разследват кражба в дома на най-богатото местно семейство, внезапно откриват, че тя може да е свързана с ужасяващи престъпления. А ето че се появява и втори убиец имитатор. В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.   Героите от "Част от секундата" тук са във върхова форма и се изправят пред най-голямото предизвикателство в своя живот. А Дейвид Балдачи ни предлага най-заплетения си трилър.

Просмотры
12
Рейтинг
5.0 - +
Язык
Русский
Версия
Полная

Описание

книга втора от поредицата "Шон Кинг и Мишел Максуел" Този роман се посвещава на Хари Л. Карико, Джейн Джайлс и на паметта на Мери Роуз Тейтъм, трима от най-чудесните хора, които някога съм познавал. 1 Мъжът с дъждобрана вървеше леко прегърбен. Дишаше тежко и се обливаше в пот. Товарът, който носеше, макар и не чак толкова тежък, бе наместен зле, а теренът беше неравен. Не е лесна работа да мъкнеш труп из горите посред нощ. Човекът прехвърли тялото на лявото си рамо и продължи с тежка стъпка. Подметките му нямаха грайфер и не оставяха характерни отпечатъци; не че имаше значение, тъй като дъждът бързо отмиваше следите. Той бе проверил прогнозата за времето; сега беше тук именно заради дъжда. Нямаше по-добър приятел от лошото време. Освен с трупа, преметнат върху якото му рамо, мъжът се отличаваше и с още нещо необичайно. Върху черната му качулка бе пришит езотеричен символ — кръг, пресечен по средата с две тънки черти. Навярно всеки наблюдател над петдесетгодишна възраст би разпознал мигновено този знак, който някога внушаваше ужас, заличен постепенно от времето. И макар че никой „жив“ нямаше да го види, мъжът изпитваше мрачна наслада от смъртоносния символ.

Комментарии:

Оставить комментарий

0 / 500